Концерт за жаби и оркестър в ми бемол мажор

Ако светът внезапно стане добър и справедлив, ако се стори на празнична новогодишна елха и потъне до ушите в домашен уют, то това ще означава, че сме го променили ние, хората. И обратно – ако се преобърне на безбрежен, тъмносин океан и над върха Арарат заплискат палави вълни, това ще означава, че са го променили рибите, пингвините и изобщо морските обитатели, и че това напълно отговаря на техните представи за един идеален свят. Щъркелите пък биха го обърнали на безкрайно лазурно небе и биха се реели по него така, както се реят нощем в мечтите си. Ако обаче се събудим сутрин и ни се стори, че светът е хлъзгав и мочурлив, че е обрасьл до веждите с тъмнозелена (и непрогледна) тръстика и космат папур, и че наоколо се носят на парцали мръсносива мъгла и неприятна смрад (на гнили водорасли и на жълто-серни изпарения), то тогава, любезни читателю, ще трябва да се примирим с мисълта, че сме затънали до туша в блатото. До гуша в шав?ра. До гуша в сочната, пльокаща, подвеждаща кал. Всъщност – до гуша в идеалния свят на жабите. И че до гуша ни е дошло! От омагьосани принцеси!