Как спрях да крада

В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето й също да се усеща така.



"Разкази, РАЗКАЗИ от Мария Донева, която всички смятаме за синоним на поезия. И то какви разкази! По-хубави от поезията и, по-силни от поезията и, по-сърдечни от поезията и, по- Мария, най- Мария! И когато ги прочетете, ще разберете няколко неща.

Първо ще се изненадате от това, че тия разкази, тъй приятно кратки и приятно пълни със съдържание и емоция, са като приказкотерапия (има такова нещо!) за върастни – да, тия разкази са спешно нужни и належащи за някои родители, за някои деца, за някои баби и за някои внуци. Ще ви е малко гузно, малко тъжно, много мило и изцяло познато това, което витае в главите на героите, независимо дали имат крака, листа или лапи.

И после ще си кажете - ехе, че тя Мария е малко нещо и малко в повече от Светослав Минков, хехе. Но после пък ще се поправите – чакай, чакай, Мария има нещо много, много съществено, което я отличава от него – тя може да бъде по женски мека с думи и чувства, по майчински опрощаваща със същества и случки, по детски непокорна във фантазиите си и по типично неин, мариядоневски начин талантлива.

И после ще препрочетете разказите, защото това е неизбежно - не можеш само да си близнеш от бонбона, трябва да го оставиш да се разтопи на езика и дълго да го вкусваш. И след това второ, четвърто прочитане, пак ще си кажете – ами да, така е, някои риби и гарги имат повече сърце и мозък от някои хора. Но пък някои хора имат повече обич, копнежи и тъга от някои жирафи. И ще ви е малко тъжно на места, но на повечето ще ви е весело.

Но най-важното е да усетите написаното между редовете - Светът е пълен с любов и има нужда да го казва постоянно, и дори да не чувате шепота му, четете по устните, листата, очите, муцуните около вас: «обичам, обичаме, обичайте». А може точно в този момент да казва «мечтая, мечтаем, мечтайте». Или пък някоя друга дума - например "смелост", или пък "пътуване", или "израстване", или "прошка", или "постоянство", или...

На мен ми прошепна «Мария разбира Живота и му прощава в няколко думи».

О, забравих нещо МНОГО ВАЖНО! Ако ви се краде, трябва да внимавате да не забременеете."

Елка Стоянова