Къщи от стъкло

Когато черната фигура се появява на площада в Трите бора, местните смятат, че е просто шега. Но скоро любопитството им преминава в страх. Черното нещо сякаш не принадлежи на този свят. Около него се отваря дупка, която изсмуква радостта и смеха. А то просто стои. Часове наред. Неподвижно.

И гледа.

В мига, в който го вижда, Арман Гамаш решава, че маскираният е преоблечен като Смъртта. Уви, дори с властта на новия си пост – главен комисар в Sûreté, Гамаш не може да направи нищо. До мига, в който Смъртта наистина не навестява селцето.

Черната фигура изчезва, а на нейно място се появява труп.

Няколко месеца по-късно главният комисар е изправен на свидетелската банка в задушна съдебна зала в Монре­ал. Но делото за убийство е само част от много по-сложен процес. План, задействан от самия Гамаш и принудил го да пристъпи всеки закон, в който някога е вярвал. Целта е жизненоважна – и за Sûreté, и за жителите на Квебек. Въпросът е дали Гамаш ще успее да я постигне. Схемата, която е изградил, е тайна, невидима, естествена част от пейзажа наоколо – като къща от стъкло. Всяка грешна стъпка заплашва да я срути. А тогава Арман ще трябва да се изправи пред най-страшния съд – този на собствената си съвест.

Луиз Пени е канадска журналистка и писателка, която още с първия си роман от поредицата за инспектор Гамаш получава единайсет литературни награди, включително „Артър Елис“, „Бари“, „Антъни“ и „Дагър“. Пени е единствената в света седемкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи“, а през 2013 г. е удостоена с Ордена на Канада за приноса й в литературата и канадската култура. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи.