Къщата на клоуните

"Къщата на Клоуните" е история за една необикновена любов, разказана като изповед от един странен самотник в последните дни от живота му. В центъра на сюжета е една мистериозна къща, която той открива още като дете и в която по необясним начин загадъчни хора намират покой и избавление, а може би и портал към Вечността. В романа се преплитат две противоположни идеи – за вярата в една особена и непонятна смърт, въплътена в стиховете на Морс Имморталис – древен мистичен поет, взел за свое име един от най-енигматичните символи на Лукреций, и неверието в отвъдното на обикновения човек, както и на самия Лукреций ("Все е едно дали някой не се е родил на земята или Безсмъртната Смърт е отнела живота му смъртен."). През целия си живот главният герой е воден от обичта си към сюрреализма във всичките му измерения (средновековни поеми, екзотични цветя, скъпоценни камъни) и от всепоглъщащата любов към нямата си жена Майа и към сина си Странност, болен от синдрома на Даун.