Към вечния мир. Философски проект

Учението за вечния мир у Кант е неотменна част от цялата негова теоретическа и практическа философия и по-специално от неговата философия на историята. В „Към вечния мир" големият философ за първи път в историята на човешката мисъл разглежда идеята за вечния мир като философска проблема. Във връзка с тази идея са мислите му за правото на гражданите на държавата, за международното право и за правото на гражданите на света, които мисли съставляват съдържанието на неговата философска политика.

Идеята за един вечен мир е занимавала Кант много по-рано от написването на книгата „Към вечния мир". За това свидетелстват почти всички по-малки негови произведения, излезли след прочутите три „Критики на разума". Тези произведения Кант е написал, както и „Към вечния мир", в по-късните години на живота си. Във всички тези произведения може да се проследи развитието на философско-историческата мисъл на Кант при разглеждането на човека като историческо и политическо същество. В действителност Кант е бил не само дълбок и абстрактен философ, както ни го разкриват „Критиките на разума", но и първостепенен политически мислител и познавач на хората. С тези си мисли и познания той не е отстъпвал на съвременниците си по въпросите за войната и организирането на вечния мир в света; нещо повече - той ги е превъзхождал, защото те са били свързани у него с висок човешки идеализъм.