История, същност и развитие на Джу-джуцу

За да отървем Джу-джуцу от прагматизиране, е замислена настоящата книжка, по-точно за да се обясни, че майката на всичките днес Изкуства, в лицето на Джу-джуцу е нещо, което не познаваме и не дооценяваме. Включително и това, че не познаваме какво е било Джу-джуцу, истинско Бу-джуцу, изкуство на живот и смърт, в самото начало, когато се появява в условията на Япония, и в какво се опитваме да го превърнем. Сякаш това не осъзнаваме!

Нужно е да се види без розови очила истинската същност на първоначалното Джу-джуцу, което е било изкуството на живот и смърт. Ръкопашен бой, по изключение леко снаряжение, от страна на само единият, но все пак изкуство - „джуцу" на живот и смърт. Такова е било времето.

Светът обаче се променил. (И ако тази промяна не се състои, а тя тепърва ще нараства скокообразно, нашият свят няма да оцелее със сегашния си агресивен вид.) Основата на Джу-джуцу залегнала в останалите форми и то като майка породило и джу-до, и кен-до, и карате-до, и айкидо и другите. Основата, това било Учението за мекотата и гъвкавостта, за които Лао Дзъ се изказва ясно и точно: „Най-мекото нещо във Вселената надвива най-твърдото." Трябвало обаче да се акцентува, че от тука нататък в развитието на кое да „джуцу" - път-умение на гъвкавостта, ще седи самоусъвър-шенстването и самоотбраната, а не нападението и насилието над по-слабия.