История на любовта

Наистина, няма много за разказване.
Той беше велик писател.
Влюби се.
Любовта бе неговият живот.

С тези думи Никол Краус завършва своя роман и те отекват като звън в душата на читателя. Но в „История на любовта“ има много за разказване.

Отдавна изгубена книга се появява отново и свързва по необясним начин един старец, който иска да се срещне със сина си, неподозиращ за неговото съществуване, и младо момиче, което се опитва да намери лек за самотата на овдовялата си майка.

Всяка вечер Лео Гурски тропа по радиатора си, за да даде знак на съседите от горния етаж, че още е жив. Прави всякакви чудати неща, за да го забележат – какво ли не бихме направили ние, хората, за да не останем незабелязани, прах, издухан от вятъра без следа? Но това невинаги е било така – навремето в родното си село в Полша той се влюбва и написва роман за своята любима, Алма. Шейсет години по-късно, на един цял свят разстояние, четиринайсетгодишно момиче, кръстено на героинята от въпросната книга, се впуска в странно приключение – да открие съименницата си и да съхрани своето семейство.

Кой всъщност е написал този роман, „История на любовта“? Персонажите имат ли реални прототипи? Разказ след разказ съдбите на герои от различни страни – от Полша, през Израел, до Чили и САЩ – се преплитат, хора се раждат и умират, изгубват любовта и я намират, един след друг се разкриват нови факти като в съвършена литературна мистерия.

Главен герой е по-скоро книгата и постепенно тя става по-реална и по-важна от своя автор. Всеки, разгърнал страниците й, се променя и това не е под контрола на нейния създател.

Кога ще разбереш, писателю, че няма думи за абсолютно всичко, пита първата Алма своя любим. Винаги остава нещо, което трябва да допише някой друг. Читателят.

Виртуозно и с много въображение Никол Краус сплита сюжетите в „История на любовта“, за да постигне върховно изживяване с изумителна дълбочина и да ни накара да се запитаме кой всъщност създава реалността...