Игра на себе си

Само колкото да запаля зигара,

а слънцето да пробие мъглата,

само колкото да си купя вестник,

а продавачката да сгреши рестото,

само толкова, за да видя потъналите спомени,

да изнеса телата им, да им вдъхна живот,

а сънищата да хукнат и изчезнат -

лисици във въздуха на неспасяемото вчера.