Храната като „майка“, тялото като „дете“

В задълбочения си труд „Храната като „майка“, тялото като „дете“ Росица Петрова ни запознава – от гледна точка на психоанализата и нейните най-изтъкнати радетели – с представите ни за храната и тялото, за храненето и мястото му в структурите на психиката. С отношенията, които сме имали в детството с храната като такава и с психичната храна, получавани от майката, от нашите хранещи фигури. С травмите, нанесени ни от тях и от обстоятелствата в живота ни. С основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния ни свят. С много примери от практиката си на психотерапевт, на които прави подробен анализ, авторката ни подтиква да се вгледаме в себе си, в миналото и настоящето си, и да осмислим собствената си психична история.

***

За автора:
Росица Петрова (р. 1959 г.) е магистър по социология, магистър по клинична социална работа, специализирала е психодинамична психотерапия в България и дълбинна психотерапия в САЩ, има богат, близо 25-годишен клиничен, експертен и преподавателски опит. Член е на Българската асоциация по психотерапия и на Американската асоциация по музика и образност. Има разработки и публикации по базисни терапевтични умения, терапевтични практики, дълбинна психотерапия и др.