Харесвате го по-мрачно

„Харесвате го по-мрачно? Чудесно, аз също“ – пише Стивън Кинг в послеслова на великолепния си сборник, който се потапя в по-тъмната част на живота както в преносния, така и в прекия смисъл. От половин век Кинг е майстор в жанра и тези истории за съдбата, смъртността, късмета и гънките на реалността, в които може да се случи всичко, са също толкова богати и приковаващи вниманието, колкото и неговите романи. Кинг пише, за да почувства „възторга от загърбването на скучното ежедневие“ и в сборника читателите също ще изпитат този възторг, при това отново и отново.

„Две талантливи копелета“ разглежда дълго пазената тайна как двамата джентълмени, носещи това име, са получили дарбите си. В „Кошмарът на Дани Кохлин“ едно кратко и напълно неочаквано паранормално изживяване преобръща живота на десетки хора и най-вече на Дани. В „Гърмящи змии“, който е своеобразно продължение на „Куджо“, скърбящ вдовец заминава за Флорида, за да намери покой, и вместо това получава неочаквано наследство – при това със сериозни ангажименти. В „Сънуващите“ необщителен ветеран от Виетнам отговаря на обява за работа и научава, че някои кътчета на вселената е най-добре да останат неизследвани. „Човекът отговор“ пита дали познаването на бъдещето е нещо добро, или е лошо и ни напомня, че живот, белязан от непоносима трагедия, може да бъде изпълнен със смисъл.

Способността на Кинг да изненадва, изумява и да ни изпълва едновременно с ужас и утеха, си остава ненадмината. Всеки от тези разкази има своите собствени тръпки, радости и загадки. Всеки е ярък. Харесвате го по-мрачно? Дадено.