Градче на име Мендосино. (Деян Енев), “Сиела“

Потърсих дъщеря ми по джиесема. Къде сте, тате, сега Гласът й от другия край на земята звучеше удивително ясно, сякаш си беше до мен. Сега ли Ами точно сега минаваме с бусчето край някакво градче, чакай да питам за името. Аха! Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино. Градче на име Мендосино С годините ми става все по-трудно да пиша истински разкази. Вестникарски и други текстове -­ да, но истински разкази, които за миг ти отварят пролуки към други, огромни светове ­- такива разкази ми е все по-трудно да пиша. Но все пак опитвам. Осемнайсетте разказа в сборника Градче на име Мендосино са опитите ми от последните няколко години. Надявам се, че някои от тях са успешни. Деян Енев