Голямата скука. (Б.Райнов), “Захарий Стоянов“

Не съм допускал никога, че ще стигна до тоя акт на малодушие, наричан самоубийство. Обаче когато няма друг изход... И когато това е единственият начин да се избегне другото, по-страшното малодушие... Кръвта изтича много бавно, но какво значение, аз няма закъде да бързам. Затуй продължавам да лежа свит под пухената завивка, като се стремя да се оградя от гнетящите мисли, от неприятната лепнеща мокрота на кръвта върху тялото ми и от това обидно и глупаво самосъжаление, което понякога ни обхваща. Да се оградя от всичко и да потъна в прегръдката на сладостно отмаляване, с която ме приема царството на небитието... Царството на Голямата скука...