Годината на слона

Годината на слона в ислямската история е годината, в която е роден пророкът Мохамед (570 г. от н.е.).

Арабският полуостров е раздиран от военни и религиозни сблъсъци, когато Абраха, жестокият завоевател и цар на Химяр (Йемен), повежда многохилядната си армия с невиждани дотогава бойни слонове към Мека. Целта му е да унищожи намиращото се там древно светилище Кааба, където всяка година се стичат поклонници от всички страни, и да пренасочи поклонническия поток към величествената църква, която е построил в столицата си Сана.

Докато армията на Абраха настъпва, в сърцето на пустинята се разгаря друга, далеч по-разтърсваща битка – тази между баща и син.

Абдулмуталиб е един от старейшините на Мека, здраво свързан с традициите. Но след раждането на десетия му син Абдулах всяка нощ е измъчван от кошмари. За да намери обяснение за тях, той е предприел пътуване далеч на север, където един монах му припомня обета, който е дал някога по време на суша: че ако открие кладенец в Мека и му се родят десет момчета, ще пожертва десетото. Кошмарите продължават да го преследват всяка нощ, години наред, защото не намира сили да пожертва сина си. Дори напротив, той се превръща в любимия му син и това води до конфликт с първородния му наследник.

Абдулах възмъжава, но истината има своя цена, а свободата – своите врагове.

Докато в пустинята ехтят стъпките на бойните слонове и въздухът натежава от предчувствие за предстоящата битка, младият Абдулах усеща, че най-големият сблъсък няма да се реши с мечове и камъни, а в сърцата на онези, които се осмеляват да погледнат отвъд догмите. А синът, който ще му се роди, ще бъде най-великият арабски религиозен и политически лидер и пророк.