Едновременно традиционалист и новатор, испанският архитект Антони Гауди (1852–1926) успява да осъществи в творбите си здрава връзка между статичната схема и архитектурнатаформа, между пространствените решения и декоративната украса. Неговият принос е не само в построяването на самата сграда, но в оформянето на самия пейзаж. Творчеството на Гауди е проникнато от чувствена сакралност, която с течение на времето добива своя собствена изразност и символика. В основата на неговите неповторими творения е ранната неоготика. Своеобразният модернизъм на Гауди се развива в самобитен органичен стил, който няма паралел в западната култура. Авторът на книгата, Мария Антониета Грипа, е преподавател по история на архитектурата в Миланската политехника. Има голям брой публикации в областа на архитектурата и градското планиране.