Г-н Холмс. Лек мисловен трик

Годината е 1947-а, а Шерлок Холмс, вече 93-годишнен, оттеглил се от активна дейност, живее в усамотена ферма в графство Съсекс със своята икономка и малкия си син. Гледа пчели, води дневник и се бори с все по-отслабващия си мозък. Хората обаче продължават да търсят от него отговори, което принуждава Холмс, в залеза на живота си, да се залови наново със случай, може би съдържащ отговорите на онези въпроси, които подсъзнателно си е задавал: за живота, любовта и границите на човешкото познание.

Отличаващият се със своята елегантност и чувствителност роман „Лек мисловен трик" пресъздава по забележителен начин образа на най-прочутия литературен детектив и предлага зашеметяващо разследване на загадките на човешките взаимоотношения.

„Кълин е необичайно изискан теоретик на човешката душа, а романът му е най-вече анализ на самия Холмс - и като литературен герой, и като олицетворение на човешкия стремеж да съчинява фикции. Многопластовата сложност на неговия Холмс подсказва, че неговата самоличност, а по индукция - и самоличността изобщо - е съвместно творение на много създатели в продължение на много години... А самият завършек на този прекрасен роман посочва недвусмислено, че животът никак не прилича нито на криминалните случаи, нито на описанията им. Те така и остават нерешени и един ден просто отмират." – New York Times Book Review


„Състрадателната творба на Кълин ни разкрива с удоволствие, че детективът в крайна сметка е бил човек. Накратко казано, макар романът да е замаскиран като поредното приключение на Холмс, Кълин всъщност ни предлага мъдро и трогателно разсъждение върху човешкия живот.“ – Los Angeles Times


„Невероятно постижение... Заклетият любител на Шерлок вероятно би нарекъл „Лек мисловен трик“ ревизионистична творба, от която, между другото, научаваме, че Холмс никога не е наричал своя сподвижник Уотсън, а само Джон и че почти неизменно е пушел пури, тъй като не си падал особено по лулите. Най-същественото обаче е, че Кълин ни представя гения на наблюдателността, царят на логиката, в онази част на живота му, когато стареенето се е отразило сериозно на паметта и мисловните му способности. Повествованието ни пренася във времето, а нашият герой - нашият вечен герой - никога не е бил нито по-героичен, нито по-хуманен.“ – Лорънс Блок, "The Village Voice"