Фрида. Да живее животът!

Осем дни преди да умре, Фрида Кало използва четките си за последен път, оставяйки послание в рамка:
„Да живее животът. Койоакан, 1954 г.”.
Няколко месеца преди това кракът ѝ е ампутиран и тя изпада в депресия, а в същото време Ривера започва нова афера. Фрида пише в дневника си:
„Продължавам да искам да се самоубия. Диего е това, което ме възпира, чрез моята суетна идея, че ще му липсвам... Но никога през живота си не съм страдала повече. Ще изчакам известно време ..."

Във връзката на Фрида и Диего ще видим нейното израстването като художник, но също и покорството, с което е понасяла изневерите, похотливостта и безочието на Ривера, скована от страх да не бъде изоставена.