Емануела, том 1

Книгата е определяна като „манифест на хедонизма” и „легенда на еротичната литература”. Тя по нищо не отстъпва на съвременните еротични романи, напротив. В много отношения книгата е по-пряма, по-описателна и реалистична от тях.

В далечната 1959 г., когато „Емануела” е отпечатана за първи път във Франция, а тиражът й е ограничен. Романът излиза нелегално и анонимно. Авторката „пропуска” да напише името си на корицата. Разбира се, изданието не е било разпространявано навсякъде, а само от отделни смели книжари, дръзнали да го предложат на своите клиенти. Случайно или не публикацията й съвпада с изложбата на сюрреализма през онази година, която е посветена на еротичната тема.

Официално книгата се появява почти десет години по-късно през 1967 г., месеци преди избухването на младежките вълнения във Франция. Вместо лицемерието на традиционния морал тя препоръчва така желания от тогавашната младеж еротичен нравствен закон, според който „девствеността не е добродетел, любовната двойка не е предел, бракът е затвор, а всеки час, който не е прекаран в нечии обятия, е загуба на време”.

Историята започва в луксозен самолет към Банкок, където едноименната героиня, на път към своя съпруг Жан, се отдава на двама случайни пътници. В екзотичния град, заобиколена от лукс и изкушения, тя открива себе си в новата си житейска роля на прелюбодейка. А напред я води философа естет Жан – възбуждащ и властен, учител в „изкуството на еротизма”. Финалът на книгата е експлозия от чувственост, еротика и страст.