Елегичен оптимизъм. Избрано

Геният е несъвършен

Константин Павлов е „натоварен от природата да бъде допълнителност към нея“. Някога не го разбираха, но го тълкуваха. Сега го разбират, но няма кой да го разтълкува.

Механиката на Константин-Павловата душа е странно необикновена – в стиховете му няма подтекст, а светкавично движеща се мисъл, която носи текста.

Затова е изумително труден за разнищване, за проникване в знаците му. С една дума – познатите ни начини и средства за анализ за творчеството му се оказват отчайващо непригодни.

Социализмът не успя да пречупи гръбнака на неговия инат, макар че този поет изживя по-голямата част от живота си в преследване, забрани, уволнения, изолация.

Причината бе проста: Константин Павлов се подиграваше на властниците в недостъпна за тях форма. „Липсата“ на конкретно съдържание в стиховете му ги плашеше – те не разбираха опасността, но я усещаха. Времето, което още ни лашка в продънената си лодка, се оказа по-елегантен убиец от своя предшественик. Както би се изразил Павлов, „мазохистите разкатаха майката на садистите“.