Екатерина Велика

Пожелали си бяха син. Роди се момиче. Бъдещата Екатерина II, императрица на Русия, се появи на бял свят на 21 април 1729 година в Щетин, Померания. Нарекоха я София-Фредерика-Августа. Разочарована, че не е дала живот на момче, младата майка Йохана-Елизабет никак не се разнежи над люлката. Гнетеше я и мисълта, че с красотата и изискванията си не бе постигнала по-достойно положение. Нали бе потомка на Холщайн-Готорп, а преките наследници на херцозите Холщайн бяха претенденти за шведската корона. Но вместо да се издигне на онова блестящо стъпало, за което мечтаеше, трябваше да се примири с много по-скромна участ. Родителите й уговориха нейния брак, без да я питат. Още петнайсетгодишна я омъжиха за принц Кристиан-Август Анхалт-Цербст, с двайсет и седем години по-възрастен от нея. Съпругът й беше съвсем невзрачен, един от неизвестните и обеднели принцове, от които гъмжеше разпокъсана Германия през XVIII век. Генерал-майор от пруската армия, привърженик на реда, пестеливостта и религията, скромният човек обгради Йохана с нежност, която не я задоволяваше. Тя харесваше светския живот и не можеше да се примири, че мястото й в обществото бе тъй незавидно. Животът в гарнизона на таза затънтена провинция й се струваше убийствено монотонен. За щастие скоро след раждането на София семейството се премести в замъка в Щетин. Това означаваше що-годе повишение. Дойде и друго забележително събитие: следващата година Йохана най-после роди момче. Господ я чу! Беше горда и пренесе върху новороденото обичта, от която бе лишила момиченцето си.