Ехо от Дойранските окопи

Тази книга представя личните преживявания на български войници и офицери, участвали в кръвопролитните боеве при Дойранското езеро по време на Първата световна война. Дойранската епопея често се възприема като една от най-славните страници в българската военна история, но настоящият сборник измества фокуса от триумфалните разкази за победи към човешката страна на конфликта.

„Ехо от Дойранските окопи. Спомени на участници 1916 – 1918“ е уникална сбирка от дневници, мемоари, разкази и писма на общо 28 души, някои от които се публикуват за първи път. Включени са разнообразни спомени на писатели, поети, военни кореспонденти, обикновени войници, кадрови и запасни офицери.

От това издание читателите ще узнаят как в продължение на три години българският войник неотклонно защитава позициите си срещу френски, английски и гръцки войски. Ще се запознаят с историята на раняването на поета Гео Милев, със спомена на писателя Димитър Осинин за първата газова атака, с разказа на редник Никола Казаков, който успява да избяга от плен, и с много други малки, но дълбоко човешки истории.