Единствената оцеляла

На седемнайсет в яростта си Ленора Хоуп с въже обесила сестра си...

Превърнали се в зловещи рими, напявани в училищния двор, убийствата на семейство Хоуп шокират крайбрежието на Мейн в една кървава нощ през 1929 г. Повечето хора смятат, че за тях е виновна седемнайсетгодишната Ленора, но полицията така и не успява да го докаже. Ако не се брои отричането след убийствата, тя никога не е говорила открито за онази нощ, нито е стъпвала извън „Хоупс Енд“, имението на скалите, където се разиграла касапницата.

намушкала баща си с остър нож
и майка си лишила от живот щастлив в разкош

Вече е 1983 г. и домашната болногледачка Кит Макдиър пристига в западащото имение да се грижи за Ленора, след като предишната ѝ медицинска сестра е избягала посред нощ. Прехвърлила седемдесетте и прикована към инвалидна количка, Ленора е изгубила способността си да говори след поредица инсулти и може да общува с Кит единствено като пише изречения на стара пишеща машина. Една нощ Ленора я използва, за да отправи смайващо предложение – Искам да ти разкажа всичко.

„Не го направих аз“, Ленора тъй твърдяла,
ала само тя от тримата не е умряла.

Докато Кит помага на Ленора да опише събитията, довели до клането на семейство Хоуп, става ясно, че в историята има много повече, отколкото се знае. Но когато наяве излизат нови подробности за заминаването на предшественичката ѝ, Кит започва да подозира, че Ленора може и да не казва пълната истина – и че привидно безобидната жена, поверена на грижите ѝ, може да е далеч по-опасна, отколкото е мислела.