Един век мъдрост: Истинска история за силата на

ЕДНА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ ЗА СИЛАТА НА ДУХА И ОПТИМИЗМА На 109 години, пианистката Алис Херц Зомер е най-старият човек, преживял холокоста. Тя е една от малцината оцелели от концентрационния лагер на територията на днешна Чехия – Терезин. Това не е бил обикновен концентрационен лагер – на това място са били депортирани най-изтъкнатите евреи интелектуалци, писатели, артисти и музиканти от Чехия, Австрия, Полша, Дания и Германия. Там било разрешено да се изнасят представления, за да може немската пропагандна машина да поддържа илюзията, че Терезин не е концентрационен лагер, а убежище за евреи. Истината е, че това е бил строго охраняван затвор, където хиляди са избити или намират смъртта си от глад, студ, болести и мъчения. От 156 000 евреи, затворени там, оцеляват едва 17 500, а от 15 000 деца само 93 остават живи, между които и синът на Алис. Загубила майка си, съпруга си, своите роднини и приятели по време на холокоста, Алис не изпитва горчивина, тъй като знае, че омразата разяжда повече душата на този, който я изпитва, отколкото на онзи, към когото е насочена. Радва се на всеки нов ден, защото е научила цената на живота. „Животът е подарък, всеки ден е чудо“, твърди тя.

ЖИВОТЪТ Е МУЗИКА

Една от най-добрите пианистки на своето време, Алис Херц Зомер изнася повече от 100 концерта в Терезин. В музиката тя намира утеха и вдъхновение, сила и надежда, че красотата и изкуството не могат да бъдат унищожени. Тя й помага да запази човешкото в себе си и да направи по-светъл живота на хиляди хора в концентрационния лагер. Както и самата Алис признава, никога след това тя не е свирила с този патос и в такава самозабрава, както тогава. Никога повече не е усетила така ясно каква мощ и целебна сила се крие в музиката. За гладните и отчаяни затворници музиката е била последното убежище от страха, отчаянието и надвисналата смърт.