Джобна енциклопедия на мистериите (пето издание)

Основна характеристика на книгата е нейната мека, обичаща, носталгична ирония; тя е иронично дистанцирана от своите герои, обича това, на което се смее, а често и изключително пъстра, разказана с много гласове.

Както жанрово, така и стилистично в "Джобна енциклопедия на мистериите" можем да видим самото лице на постмодернизма, на „консервативния постмодернизъм”, според уточнението на автора ú в предговора. Този решаващ литературен избор, вплетен в тъканта ú, е едно от нещата, които правят Джобната енциклопедия това, което е - много своеобразна, неочаквана и същевременно изключително добра книга.

"... самата книга не е песимистична, а много жизнелюбива, радостна и радостотворна. Очевидно става дума за една много добре (блестящо, образцово - тези са по-верните думи, но не ги употребявам, щото няма да ми повярват, преди да са прочели книгата, а след като я прочетат, моите думи няма да имат никакво значение) написана книга. Станало е така, защото при Милен дори обичайните умения, необходими за белетристическия занаят, са се развили в таланти. Той има например изключителен талант на проучвател, сякаш като едно дете, той рови с клечка из праматерията на някакъв си историко-архивен материал и точно като играещо дете, винаги се натъква на находки."
Ани Илков