За двайсет и осемгодишния разказвач, уволнил се от казармата няколко години по-рано, завръщането към цивилния живот все така се явява непреодолимо препятствие. Всеки опит за ресоциализация е откровение. Всяка стъпка, жест, дума или образ го връщат към началото, към момента, в който реалността е изгубила формата си и се е превърнала в непознат и неуловим свят. В спомените му изплуват някогашната му приятелка, неговите другари от детството и армията, всички те отдавна изчезнали.
„Довиждане, Птицо" не дава отговори, а поставя въпроси. Книгата е като пъзел, който читателят сам трябва да нареди, а картината не е пълна, докато и последното парче не е на мястото си, докато не бъде прочетена и последната страница.
В стила на Арам Пачян ясно се усеща влиянието на любимите му автори Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор, Натали Сарот и на френския „нов роман" като цяло. В случая с „Довиждане, Птицо" самият Пачян изтъква и основния „принос" на текстовете на „Пинк флойд" - и най-вече на албума The Final Cut, с неговите могъщи антивоенни внушения.
* The Final Cut, излязъл на 21 март 1983 г., пък се явява почти астрален близнак на родения два дни по-рано Пачян.
Повече информация
Автор |
Арам Пачян |
Страници |
170 |
Корица |
мека |
Език |
български |
Година |
2019 |
Дата на получаване |
13.12.2019 г. |
Издателство |
Парадокс |
Преводач |
Антоанета Ангелова |
ID на книга |
609904 |
ISBN |
9789545532993 |
Категории |
Съвременна преводна литература |