Допреди теб

Чувствали ли сте се толкова гневни, че трябва да счупите нещо? Или толкова объркани, че сякаш сте се надрусали? Последните няколко години бях изгубен и постоянно се лутах между ярост и безразличие…

Някои хора ме мразят. Други се страхуват от мен. Но никой не може да ме нарани, защото не ми пука за никого и нищо.

Освен за Тейт.

Обичам я толкова силно, че я мразя. Бяхме приятели. После разбрах, че не мога да вярвам дори на нея – а това означава, че не мога да вярвам на никого.

Затова я нараних. И я прогоних далеч от мен.

Но все още се нуждая от нея. Когато я видя, светът утихва, а гневът ми придобива цел и посока. И го изливам върху нея постоянно – така поне мога да изпитам някаква емоция, нещо поне бегло човешко.

И тя избяга. Замина за година.

И се върна… различна. Вече не понася безропотно тормоза ми и отвръща на удара.

А това още повече ме тегли към нея…

***

Романите с различна гледна точка са трудни за писане, а и никой не иска да бъде подведен да си купи два пъти една и съща книга.

Положих много усилия, за да ви предложа нещо различно.

Това НЕ е преразказ на „Хулиган“.