Дончо Цончев. Том 2: 365 разкази, есета, миниатю

Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата На кого да се оплачем, че... не ни бива Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти Кои са те Какви са Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в черните ни очи, това е. Брате мой, с когото мислим еднакво, днес ти си моето Оборище. Знаеш, че никой не може сам да възроди Отечеството. А аз пък зная, че те има. Дончо Цончев