Долината на конете, кн. 3

Новият водач на древния Клан, чиито членове са осиновили Айла като малка, безмилостно я прогонва. Тя се разделя с всички, които е обичала, и поема на пътешествие през суровата пустош – почти безлюдна и населена с опасни животни. Върви неуморно, защото знае, че на всяка цена трябва да намери Другите, високи и русокоси като нея. Ала по тези места лятото е кратко, скоро ще настъпи дългата ледникова зима. Щом стига до закътана долина, където пасе стадо степни коне, Айла решава да остане там и да се подготви за дългите, студени месеци. Докато е живяла с Клана, се е научила да ловува с прашка, опознала е тайните на билкарството, ала тези умения не ще й помогнат да оцелее. Научава се да ловува с копие, да изработва ножове и готварски съдове. Разбира, че ще се спаси, едва когато улавя кобила – вече ще има храна, а кожата на животното ще я пази от студа. Тя осиновява осиротялото жребче и помежду им възниква необикновена връзка.

Месеците се нижат, отново настъпва ледовита зима, после още една, и още една. Айла открива начин бързо да запали огън, към необичайното й семейство се присъединява и ранено пещерно лъвче. Ала дори любимите й животни не я избавят от усещането за самота сред безмилостния леден свят.