Докато Париж спеше

„Докато Париж спеше“ ме накара да мисля и да плача, да се усмихвам и да се гневя – на човешката способност както за красива, безкористна любов, така и за ужасна, раздираща сърцето жестокост. Това е история за кураж и отчаяние по време на война, но и за многото начини, по които тътенът на войната продължава да отеква в живота на хората години по-късно.

Наташа Лестър, автор на  „Тайната на Диор“

В окупирания Париж през 1944 г. Жан-Люк е техник на гарата в Бобини – същата гара, на която в товарни вагони се качват хиляди евреи, за да отпътуват неизвестно къде, на изток. Жан-Люк разбира, че там се прави нещо нередно. Но на французи не се позволява да виждат как се товарят вагоните. Те могат само да подозират и да се опитват да крият слуховете и подозренията от собствената си съвест. Докато един ден инцидент на гарата не сблъсква Жан-Люк с една реалност по-ужасна от всичко, което си е представял.

Сара Лафит и нейният съпруг Давид тъкмо са се сдобили със син, когато нацистите идват за тях. Младата жена няма друг избор, освен да повери детето си на непознат в минутите, преди да бъде натъпкана във влак за Аушвиц.

На фона на престъпление с невъобразими мащаби и жестокост един мъж и една жена ще трябва да жертват всичко свое и многократно да рискуват живота си, за да спасят това дете. И след като са минали по окаяните и пропити с кръв и ужас пътища на войната, десетилетие по-късно миналото ще се върне за тях, за да ги представи не като герои, а като виновници и да им отнеме това, което най-много обичат.

Завладяваща любовна история, спиращо дъха приключение, разказ за трагедията на Холокоста – в „Докато Париж спеше“ се преплитат няколко сюжетни линии, за да опишат огромната сила на човешкия дух и за да покажат светлината на доброто, която не гасне дори в Ада на Земята.