Дневник на една лоша година

Ако не шедьовър, този негов литературен триптих е най-малкото дело на голям майстор. Всяка страница от книгата е разделена отначало на две, а после на три части, но това разделяне не бива да смущава читателя, тъй като страниците се четат с по-голяма лекота, отколкото изглежда на пръв поглед. Единственото нещо, което би могло да разсее четящия, е чисто техническата особеност на самото накъсване и белите полета между частите, но структурата е добре овладяна, а темите - сръчно и страстно поднесени. Книгата включва в себе си есета, в които Кутси изказва личното си и категорично мнение по всевъзможни въпроси на нашето време – от птичия грип до Гуантанамо, от тероризма до педофилията — както и два дневника, които малко или много се свеждат до две любовни истории или по-скоро до два любовни проблема, поднесени от различни гледни точки. Макар и полифоничен, текстът звучи директно дори когато трите пласта се застъпват и за момент някоя от историите надделява над есетата, които стоят в началото на всяка страница като непоклатим стълб на книгата. От другите две части обаче изниква образът на човека Кутси – тих и меланхоличен възрастен мъж, който реди своята лична изповед редом с огорчението, което изпитва от нашето съвремие, от модерната грубост в езика, в музиката, в човешките обноски. Тоест Кутси в едно минималистично, почти безсюжетно проявление, но същият голям писател какъвто го знаем от „В очакване на варварите” и „Позор”. — Иглика Василева