Днес не ми се излиза

"... Техните истории ни припомнят, че истинското живеене е за фанатиците, за способните да изживяват по хиляда живота на ден.

Това е възторжен трибют именно към тях – хората извън кутията. Тези, които макар и да прекосяват куп чужди съдби, остават самодостатъчни. Които свирят на една-единствена струна, но го правят гениално. Затова и вярата в създаването на самия себе си – в самоизмислянето си – е в центъра на този роман.

За Неда Узунколева истинският творец може да принадлежи само на онази порода хора, които са „изнасилили живота“, които „са страдали и накрая са изгорели като факли, за да осветят пътя на тези след тях“.

И ако в един роман, подобно на приказка, може да има поука, то тук тя е тъкмо тази: че трябва да се живее, че от човека не се иска нищо друго. Малко са дебютите, които владеят с такава енергия разказването и увличат любопитството с всяко следващо привидно семпло, но попадащо право в целта изречение." –Антония Апостолова

"Зрял, интелигентен и пристрастяващ дебют, напоен със сладко-горчиви интроспекции и с попкултурни препратки, с персонажи, които трудно допускат до себе си, но веднъж сторят ли го, не можете да се отделите от тях; три автентично разгърнати и динамични съдби, на границата между разрухата и съзиданието, които обитават смущаващо позната градска екосистема, а след края продължават да съществуват и извън нея - в самите нас." –Благой Д. Иванов