Диригентката

„Аз поставих началото. Просто исках да дирижирам и да докажа, че и ние можем да свирим на всеки един инструмент.“

Истинската история на Антония Брико - първата жена диригент, застанала начело на най-големите симфонични оркестри в Европа и САЩ.

Действието отвежда на музикалната сцена между двете световни войни и насочва вниманието към усилието на жените да превъзмогнат приоритета на мъжете в изкуството.

Едва през XX век в симфоничните оркестри започват да бъдат приемани и жени. Това става възможно, само заради неотстъпчивостта на талантливите музикантки, които успяват да стигнат до прослушвания „на сляпо“. Зад завеса те показват уменията си, без слушащите да могат да проявят предразсъдъка си към техния пол.

В тези изключително мъжки времена се появява една жена, която сбъдва немислимото.

Годината е 1926-а. 24-годишната Антония Брико е все още дете, когато родителите ѝ емигрират в Съединените щати. Тя мечтае да стане диригент, но дори и най-близките ѝ не вземат насериозно амбициите ѝ. Въпреки неоспоримия ѝ талант, дори нейният учител по пиано я съветва да не кандидатства в консерваторията, а да се ориентира към друго по-сигурно и по-подходящо за жена поприще. Осъзнала, че няма какво да губи, тя се връща в родината си, където се опитва да убеди известния диригент Менгелберг да ѝ дава частни уроци. Той я изпраща в Берлин, където противно на очакванията, шансовете за една жена да стане диригент се оказват много по-големи. Брико става първата жена, която има честта да дирижира Берлинската филхармония.

Финалният акорд е концерт в Ню Йорк, с оркестър, съставен само от жени.

„Тогава нямаше жени в симфоничните оркестри“, казва Брико. И допълва: „Основах женския Нюйоркски симфоничен оркестър през 1934 г., по време когато Нюйоркската филхармония нямаше да наеме жена арфистка, камо ли жена диригент.

Мария Петерс е родена на 30 март 1958 г. във Вилемстад, Кюрасао, Нидерландия. Тя е филмов продуцент, режисьор и сценарист с 42 филма в досегашната си кариера.