Димов гроб

Трябва да ги пазиш, да си на пост, на оръжие. В бой или миром. Защото ние сме прочути не със сила, не със злато или диаманти, а със своята справедливост. Българите са най-справедливите хора на света…

Годината е 1576-а. Младият писар Методий пристига в Радомир с турския кадия, за да правят списъци на джелепкешаните. Когато поробителите го принуждават да записва и момчетата, взети за кръвен данък, той се запознава с Димо – негов връстник с буен нрав и смело сърце, и Шуна – егълнишката вещица, почитаща старите богове. Тримата трябва да намерят наследника на последния български цар, който е призван да вдигне България на оръжие след двеста години иго и да върне предишната ѝ слава.

Но речено е, че цар без корона не бива, а най-подходяща за възкресението на Отечеството е изгубената първа корона на рода Дуло. Легендата гласи, че мистичният венец е изкован от паднал небесен камък. Не изпъква с красота и скъпоценности, но сияе и дава на притежателя си неземна сила, разум и власт над човеците, в замяна на което бавно го убива…