Девет пиеси

Жорди Галсеран (1964, Барселона) е един от най-често поставяните и най-добре приети драматурзи от Каталония, Испания и Европа. Текстовете си пише в два оригинала: първо на родния си каталонски, после на испански. Преведен е на десетки езици – от немски и гръцки до китайски и фарси, – носител е на десетки награди. Завършва каталонска филология в Барселонския университет и започва да пише за местни любителски трупи през 1988-а. За първи път изпраща две от пиесите си на конкурс през 1995 г.: с “Верига от думи” печели престижната награда “Борн”, отличията за съвременна драматургия на критиката “Златният трион” и на публиката “Бутака” (butaca e креслото в театралния салон), а с “Дакота” – наградата “Игнази Иглесиас” на барселонския Театрален институт. Първата му премиера на професионална сцена е именно на “Дакота” – през октомври 1996 г. в “Полиорама” в Барселона. Големият му пробив идва през 2003 г., когато в Националния театър на Каталония Серджи Белбел режисира неговия най-нов текст – “Методът Грьонхолм”. “Методът...” става най-популярната пиеса на Галсеран и оттогава насам е гледана от над два милиона зрители по света.

Галсеран пише бавно и рядко: в настоящия том е практически цялото му творчество до момента. Отсъстват някои ранни опити в театъра като “Фауна”, на които авторът вече не държи (в този смисъл включването на един от тях, “Сърф”, е компромис, чрез който да позволим на читателите да видят Галсеран и отпреди професионалната сцена, в развой), текстовете за мюзикъли (“Гауди”, “Рай” и “Полша”), както и писаната на испански “Разговори с мама”, сценична версия на филмовия сценарий на аржентинеца Сантяго Овес. Освен драматург, Жорди Галсеран е и сценарист на един кинофилм, “Fragile” (реж. Жауме Балагеро, с Калиста Флокхарт), няколко телевизионни филма и ред сериали за каталонската TV3. Сред произведенията, които е превел и адаптирал за каталонските театри, са “Божествата на касапите” на Ясмина Реза, “Летовническата трилогия” на Карло Голдони, “Името” на Делапорт и Палетиер, “Ревизор” на Гогол, “Професионалистът” на Душан Ковачевич, “Първа страница” на Бен Хект, либретото на “Цар Лъв” на Тим Райс и други.