Да сътворим врага

Истинското заглавие на този сборник трябваше да е неговото подзаглавие, тоест "Писания по случайни поводи". 

Силата и качествата на едно писание по случаен повод идват от това, че авторът в действителност не е мислил, че ще му се наложи да се занимава с даден въпрос, но е бил подтикнат спонтанно, след като е бил поканен да участва в серия дискусии или да се запознае с публикации по дадена тема, накарали го да се замисли върху нещо, което иначе би пренебрегнал. И ето как се стигна до поредица вариации, понякога пропити с ангажираност, а понякога писани с нотка на хумор, по такива теми като Абсолютното, Огънят, Изгубените острови, Уикилийкс, медиите и прочие.

Но не е случайност, че заглавието на сборника е и заглавие на първото съчинение, защото на темата за сътворяването на Врага авторът се посвети наскоро в последния си роман „Пражкото гробище“. Сега той отново се спира върху този перверзен механизъм, защото за да се контролират народите, е нужно винаги да се измислят врагове и те да се обрисуват по начин, който поражда страх и отвращение.