Дългият път към дома, кн. 3

Годините се завихрят около глезените ни като листа на вятъра и ние сме любовници през есента под дърво, от което валят оранжеви цветчета и разкаяние и в този миг все още си принадлежим и времето се увива около нас като безкрайността, която сме смятали, че ни принадлежи, но вече не е така, защото той съсипа и двама ни.

Биджей Балънтайн е нов човек. Вече не взема наркотици, не се напива до безсъзнание, не спи с всяка срещната. Но има едно нещо, в което Биджей не може да се промени. Когато са в една стая с Магнолия Паркс, всичко се променя. Тяхната неосъществена, токсична, сякаш невъзможна връзка винаги ги тласка един към друг като някаква вселенска сила. Биджей става вълк, а Магнолия е луната, срещу която вие, още откакто е бил на петнайсет.

И след като тя най-после се завръща от своето бягство в Ню Йорк, бурните им отношения отново се превръщат в тема за разговор в лондонското висше общество. Нито новото гадже на Биджей, нито мафиотският бос, който спи с Магнолия, могат да им попречат отново да попаднат в плен един на друг. Най-голямата им пречка обаче е друга и си остава все същата – и тя се крие в тях самите – в тяхната огромна непримиримост, в тяхната прикрита ранимост, в техния инат и в тайните от общото им минало, които най-после ще излязат наяве.

В Библията пише, че любовта е дълготърпелива, не завижда, не безчинства и зло не мисли. Но за Биджей и Магнолия нещата не изглеждат така. За тях все още любовта е като проклятие.