Човекът на бъдещето: Възпитание на родителите -

"Съветският човек има право на отдих." Хубава фраза. Право на живот. Право на труд. Право на отдих. Ако добавеха и правото на любов, току-виж нещата тръгнали на добре. Но и отдихът е хубаво нещо. И в най-добрата работа, ако я работиш с увлечение, отнема все повече енергия. А в подсъзнанието ни ценностите постепенно започват да се изместват. Тъй като във всяка работа постигането на целта е много важна тема, зависимостта от бъдещето може да се засили неимоверно. И тогава в душата се заражда чувството на превъзходство, на значимост и гордостта расте, а заедно с нея и раздразнителността, осъждането, страхът и унинието. Заболелият дух пренася болестта си в тялото. И от неуспехите и неприятностите човек плавно преминава към болестите. А става дума просто за увлечение от работата, за желание да я свършиш сто процента. Но работата може не само да блокира усещането за единство с Твореца. Незабележимите претоварвания могат да отнемат енергията, нужна за живота. Тя трябва да бъде взета отнякъде назаем. И тази заложна къща се намира в душата ни. Оказва се, че при претоварване, при недостиг на енергия, ако животът ни бъде поставен под заплаха, подсъзнанието ни може временно да вземе от енергията на децата и внуците. Ние сме едно цяло във фин план. Тази енергия обаче ни бива да се взема за дълго. Ако претоварването продължи повече от опасното време, се получава деформация на енергийните капсули на децата и внуците ни. И те стават нежизнеспособни. Могат да се родят болни, а могат и изобщо да не се родят. Понякога се включва система за защита, ако душите на потомците са чисти и трябва да се появят на бял свят. И родителят връща откраднатата енергия чрез болестта или смъртта си.