Човекът, който имаше съвест

Съмърсет Моъм (1874–1965) е английски белетрист и драматург. Признат за един от най-четените британски писатели, неговите произведения са безспорно сред литературните шедьоври на 20-ти век. Огромното му по обем литературно наследство включва 20 романа, над 25 пиеси, множество пътеписи, есета и няколко тома разкази.

Умението му да смесва потресаващото и смешното, грубото и сантименталното кара и читатели, и критици да попадат под хипнотичното въздействие на самоиронията му. Безспорен майстор на късия жанр, разказите заемат особено място в огромното му творчество. По неповторим начин писателят пресъздава вътрешния свят на човека, сюжетът винаги е човешката душа. Независимо дали разказва за обитателите на лондонските покрайнини, за мъже и жени от висшето общество, за художници, бедняци, скитници. С лекота движи повествованието от заснежените склонове на Алпите, през Далечния изток, до екзотичните острови на Южния Пасифик. Една дълга галерия от образи и човешки съдби.

Да четеш разказите на Съмърсет Моъм, е като да се сгушиш удобно и да слушаш красиви, вълнуващи, понякога и малко пиперливи истории от много скъп, стар приятел. Разгръщаш страниците и попадаш в магичен свят на чудни образи, пренасяйки се с лекота, почти осезаемо, на мястото, за което той пише – във вилата, на улицата, в бара.