Червената нишка

Ако наистина писането е единственото спасение от ступора на постоянния екзистенциален страх, ако литературата разкрива за сетивата това, което не си позволяваме да проумеем - както самият Давид Гросман говори за работата си, то "Червената нишка" е не само трескаво предчувствие на неизбежна трагедия, но и избавлението от това предчувствие.

Тази книга разказва историята на една майка, която се опитва да съхрани малкото си лично щастие, да съшива постоянно раздирания пашкул на семейството си - единственото пространство, в което това щастие е възможно. Но това, което го разкъсва, "ситуацията", която прониква в него и дамгосва всички с нерешимите си противоречия, я прогонва на дълго пътешествие - и навътре, през непрогледните дълбини на собствената ѝ емоционалност, и през историята и територията на пропитата с твърде много болка и горчивина земя.