Центурия. Сто малки романа река

Най-честият главен герой в стоте разказа от „Центурия” е „един господин”, но се случва мястото му да заеме дама, съществуващо или несъществуващо животно, призрак, разсеяна фея, крадци на Вселени, явление, сън, даже и вик. На крачка от поезията и на една ръка разстояние от визуалните изкуства, тези текстове, наричани от техния автор „романи в миниатюра”, в крайна сметка сякаш приличат най-много на джаз вариации по общовалидни теми: усещането на човека за себе си насаме и сред хората, в града, в света. Подобни са и на моментални снимки от събития, в които обаче личат следи от продължителни процеси: един господин подслушва на спирката разговора на белоснежен еднорог с базилиск; гид обяснява на невидима туристическа група структурните особености на ада; възрастен мъж случайно изпада от селенията на съня в селенията на смъртта, откъдето се връща с мисия; гипсов паметник ликува от своята участ и своите гълъби, докато сърдитият му прототип го наблюдава с ненавист от близката пресечка; лишен от фантазия чревоугодник среща самия себе си на улицата; измирането на динозаврите е съпътствано с измирането на боговете им и никой не знае в каква причинно-следствена връзка са двете трагедии; площад беглец се рее из космоса... В Древен Рим сто гласуващи или воюващи заедно са се наричали “центурия”: в същия дух стоте истории на Джорджо Манганели (не просто автор, а “машина на времето”, както го нарича английският му преводач Хенри Мартин) са щедра извадка от хора, неща и отношения към нещата; нестройно множество от различни индивидуалности, събрани с обща цел и разказани с удивителен език и чувство за хумор. С предговор от Итало Калвино и специално за българското издание – от дъщерята на писателя Лиета Манганели.