Целувката на жената-паяк. (М.Пуиг), Колибри

Буенос Айрес, 70-те години на ХХ век, военна диктатура: политическият затворник Валентин и осъденият за непристойно поведение Молина са принудени от обстоятелствата да делят килия. Те нямат друго общо, освен тези четири стени, бавното време и езика, на който говорят. Единствената безболезнена тема помежду им се оказва киното, така че Молина започва да разправя на Валентин филмите, които обича. Но в края на тяхната затворническа Хиляда и една нощ нищо от собствените им истории няма да е същото. Целувката на жената-паяк е роман-диалог, в който фрагменти от разговора на двамата главни герои се смесват с полицейски протоколи, листовки с пропаганда и съвсем независими от основния текст бележки под линия, които подреждат и анализират всевъзможните теории за хомосексуалността. Творчеството на Пуиг е едно от най-оригиналните от края на века. Неговата самобитност не е в темите, стила или дори структурата – въпреки че във всички тях личат огромна вещина и фина интелигентност, – а в суровината, с която си служи, за да разказва: булевардни романи, радио- и телевизионен театър, жестоката мелодрама на болерото, тангото и ранчерите, клюкарските рубрики във вестниците и, преди всичко, псевдореалността, в която витаят филмовите персонажи и ситуации. Новаторското у Пуиг е, че изкуствената, карикатурна версия на живота елиминира и измества другите измерения, като се превръща в единствена истина. (Марио Варгас Льоса, Ню Йорк Таймс)