Царството

Tова е историята на един селски лечител, придружаван от банда несретници, които той плаши със зловещите си и загадъчни предсказания и които до един се разбягват, когато го арестуват. Приключението му трае три години, завършва с позорен процес и ужасяваща екзекуция. Би трябвало отдавна да е потънал в забвение. Но не. Две хиляди години по-късно още говорим за него. За Исус.

Мнение на френски читател

„Царството“ (2014) – награда на в. „Монд“, на сп. „Лир“ и на сп. „Поан“ – е книга с неопределен жанр: есе, роман, автобиография, историческо произведение. В нея Еманюел Карер си задава въпроса: как се е стигнало дотук? Как един съвременен човек може да вярва, че Христос е възкръснал, а майка му го е заченала непорочно? Опирайки се на факти от собствената си биография и на опитите си да повярва в невъзможното, писателят съпоставя четирите Евангелия и Деянията на апостолите, проследява живота на лекаря Лука и тръгва по пътя на равина Павел, като се позовава на логиката, понякога на въображението си, и се опитва да извлече историческата истина, да ни разкаже как според него се е случила тази невероятна история и защо – и дали изобщо – все още са живи онези високо благородни и не дотам присъщи на противоречивата човешка природа предписания, проповядвани от Исус.

Обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят…

Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата,

ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.

На всеки, който проси от тебе, давай,

и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.

***

Еманюел Карер (1957) е внук на руски емигранти, син на известната френска интелектуалка, историчката Елен Карер-д’Анкос е френски кинокритик, сценарист и писател. Завършва политически науки, но изкуствата и литературата го влекат много повече. Започва кариерата си като кинокритик, а през 1984 г. издава първата си книга „Смелост“. Пише и сценарии, един от които - „Снежният клас“ - получава наградата „Фемина“ (1995). Поразен от аферата Жан-Клод Роман, която потриса френското обществено мнение през 1993 г., той присъства на процеса и се свързва с убиеца с намерението да напише книга. Така се появява „Врагът“ – прозвище на Сатаната, на злото, подтикнало Роман да избие цялото си семейство. През 2002 г. книгата е екранизирана от Никол Гарсиа.