Вече споменахме, че интелигенцията обърква две напълно различни явления - молитвата и медитацията - обръщането към Бога и обръщането към самия себе си. Но сред интелигенцията се среща и едно особено мнение за молитвата. А именно, че молитвата е енергията на душата. Пред нас се изправя скрит материализъм под вид на енергетизъм. От такава гледна точка молещия се човек прилича на динамо, което изработва особен „психичен ток". В такава обща молитва се създава целенасочен енергетичен поток. Но тази молитва не е насочена към Бога, в нея няма чувство за Бога като Жива Личност, в нея липсва главното - покаянието. Човек просто направлява своята „енергетика" за постигане на определена цел като я съединява с „енергетиката" подобни на самия него човеци, които се молят синхронно. Тук изчезва напълно всяка разлика на вероизповядването. И мюсюлманина, и езичника, и юдеина - всеки в своята мислена концентрация „изработва" някаква психическа енергия. Като „възли" на тази енергия еднакво могат да служат и християнския храм, и будистката пагода, и ислямската джамия. Това е вече не икуменическа, а теософска молитва, при това молитва без Бога. Тъй като съвременният интелигент в църква не се чувства уютно, той обикновено стига до мисълта, че е по-добре да се събере заедно с приятели и в тишина и спокойствие да се предаде на психични опити за изработване на енергия с помощта на думите. Понякога, по мълчаливо предположение, се решава че събирането не е задължително - просто нека всеки в указания час изпрати своята психическа енергия към определен обект. Това вече напомня за „Църквата на атеистите", която между другото, съществува в Европа. В такава молитва думата Бог се употребява като синоним на космическа енергия, но по-скоро тази дума въобще избягват да я произнасят. Затова ние мислим, че единственият път на интелигента към Църквата е да направи себе си по-упростен. Не обединение, а опорстяване. Интелигентът е длъжен да отхвърли от себе си илюзиите за могъществото на своя ум, за своите интелектуални привилегии и своята мнима порядъчност. В Откровението и е казано: „Защото казваш: богат съм...ти си злочест, клет и сиромах. "/Откр.З:17/. Съвременният човек обича за всичко да употребява думата култура. Но ако говорим за истинска култура, тя започва с умението Да видиш своята некултурност, за познаеш ограничеността на своя ум, безсрамието и безобразието на своите страсти - тази скрита болест на душата. Истинската култура е да станеш раб на Христа и послушник на Църквата, за да можеш чрез такова робство да получиш истинската свобода. Нашата интелигенция постоянно обърква два аспекта в които действа човешката душа - духовен и чувствено-душевен. Явленията, които се отнасят до духовния аспект се пренасят към душевния, и обратно. Така критериите за истинската и за лъжливите религии изчезват. В контекста на душевния аспект определянето и различаването на духовните явления е невъзможно. Затова религиите в техните външни проявления започват да изглеждат на интелигента вътрешно малко различаващи се традиции, с близко съдържание помежду си. Значителна част от интелигенцията искрено не разбира защо Православието толкова рязко отделя себе си от другите конфесии. Мнозина считат това за дефицит на любов и тесногръдо мислене, като дори не си представят, че пренасянето на духовното на нивото на душевното означава да погасиш и умъртвиш духа. Пред нас е едно напълно закономерно явление - човек, неизлязъл от областта на душевното и страстното не може да познае какво представлява духа. А тъй като към това неразбиране обикновено се добавя и интелектуалната гордост, такъв човек започва да негодува - как може такъв образован и умен като него да не може да разбере нещо. Нима за простите вярващи е достъпно това, което се оказва недостъпно за неговия просветен от науката ум и облагородено от изкуството сърце. Дори интелигентът да осъзнае, че неговите дипломи не могат да се превърнат в „билетчета" за страната на истината, той въпреки това ще търси тази истина в привичния му душевен аспект, а в него, директно казано - религиозна истина няма. Истината - това е Бог и пътя на душата към Бога. Бог се разкрива на човека в духовен аспект чрез Своите Божествени сили и енергии наричани благодат. Чрез пробудената и образно казано възкръснала душа, духът се очиства и така усъвършенства душата — тя става подобна на духа и причастна на благодатта. Чрез душата благодатта освещава и тялото, настъпва преобразяване на цялото човешко същество. Ако главното звено в тази йерархична верига е разрушено, или липсва, то душата не може да види Божествената светлина, тя се мята и трепери като сляпа, прибивавайки в тъмата на своите интелектуални мръсотии и представи. С непробудения си дух, лишената от виждане и разбиране на нетварната и незрима светлина природа на интелигента, по привичния за нея дискурсивен (разсъдъчен) метод гради свои понятия за религията като за неизвестни острови. Прието единствено в душевен аспект, без пробуждане на духа, а най-вече без търсене на благодатта, Православието не дава на човека вътрешно да почувства неговата достовореност. То бива възприемано емоционално или формално, и затова се различава от истинското Православие, което е в общението с благодатта. Тази разлика наподобява разликата между сянката на човека и самия човек.