Бразилия. Страна на бъдещето

Който истински е успял да се потопи в Бразилия, той е видял красота, достатъчна за половин живот.

Стефан Цвайг

През 1941 г., в разгара на Втората световна война, Стефан Цвайг намира убежище в Бразилия. Писателят е очарован от ослепителната ѝ природа, от нейните толерантни, дружелюбни и открити жители, които живеят в мир и хармония.

Цвайг създава един завладяващ портрет на Бразилия – от годините ѝ на незначителна колония до възхода ѝ като диаманта в короната на Португалия, от дните на робството и златната треска до динамиката на съвремието, изпълнено със смайващи контрасти. Писателят използва личните си впечатления и преживявания, за да опише тази необятна страна, в която да съзерцаваш живописната природа, е също толкова вълнуващо, колкото и да се изгубиш из улиците на Рио де Жанейро, Баия или Сао Пауло.

Елегантната проза на Стефан Цвайг и богатството на темите, които той разглежда: историята, културата, традициите, изкуството и икономиката на Бразилия, превръщат тази книга в истинска класика.

Стефан Цвайг е роден през 1881 г. във Виена в семейство на евреи. През 1934 г. емигрира в Лондон, а през 1941 г. заминава за Бразилия, където продължава да твори. Писал е поезия, проза, драми и есета. Добива световна слава с произведенията си „Шахматна новела“ и „Нетърпеливо сърце“, както и с историческите си миниатюри и биографии, сред които „Мария Антоанета“, „Мария Стюарт“ и „Магелан“. През 1942 г. се самоубива заедно със съпругата си Лоте.

Най-известната книга, писана за Бразилия.

Алберто Динеш, бразилски журналист и писател

Първото впечатление от Бразилия е нейното смайващо изобилие: всичко е неудържимо – слънцето, светлината, багрите. Тук небесната синева е по-ярка, зеленината е по-плътна и наситена, земята е плодородна и червена и никой художник не може да намери в палитрата си тонове, които да са по-жарки, ослепителни и бляскави от оперението на тукашните птици и крилете на пеперудите. Тук природата непрекъснато стига до крайности – бурята раздира небесата с ослепителните си светкавици, дъждовете се изливат като стихийни горски порои, растителността избуява наново само за няколко месеца и се превръща в истинска зелена пустош.