Болката идва по-късно

Един мъж, напуснал окончателно семейството си, започва да пише писмо до своя първи и единствен син, след като жената, с която живее в момента, губи преждевременно детето им. Провокативен в посланията си, чувствен в езика си, богат на теми и идеи, разказът на бащата ще прерасне в разголваща изповед: за историята на предците му, за няколкото му семейства и отношенията с брат му, както и за вездесъщата, но недопустима жена в живота му. Ще се превърне ли това писмо в последен шанс той да почувства онова, което винаги се е смятал неспособен да изпитва: загубата, липсата, болката? Болката, която винаги идва по-късно…

Прекосяващ континенти и поколения и пълен с културно-исторически препратки, романът е определян от рецензента му Младен Влашки като изключително новаторски в представянето на един иначе традиционен за литературата етнос по съвременен и лишен от стереотипи и идеализация начин. 

***

„Много силно и увлекателно разказване, което изисква да се съучаства. Впечатляваща е лекотата, с която се преливат и взаимно се осветляват библейски, битийни и битови гледни точки. Колко непринудено зад баналното и познатото се откриват неподозирани пластове и мотиви! Колко усилия е коствало създаването на такива линии, по които да се движи разказът! Една запалваща с пластичността си цялост“. – Борис Минков, редактор на книгата

„Зашеметяващо писане! Разбиваща, силна, дълбока и богата книга, от която не можеш да се откъснеш“. – Еми Барух