Близкият изток и България

Геополитическата стратегия на великите сили в Близкоизточния регион е изградена на основата на конфронтацията между местното население (сунити, шиити и кюрди) и арабските държави на регионално ниво, както и тяхното враждебно отношение към Израел. В този смисъл геополитиките на ключовите фактори в международните отношения не се е променяла от столетия, т.е. от експанзията на доминиращите в международните отношения европейски сили като Великобритания и Франция и тяхното изместване от САЩ, основно след Суецката криза от 1956 г. и Договора от Насау в края на 1962 г. Начертаните външнополитически стратегии на Съединените американски щати и концептуалното им схващане, че извън тяхната територия могат да провеждат политики за гарантиране на собствената си национална сигурност чрез подкрепа на правителства с прозападна ориентация, а неудобните режими да се свалят чрез употреба на военна сила, прокламирайки в същото време демократични ценности и борба срещу международния тероризъм. Военните и гражданските конфликти в Близкия изток създават сериозни предизвикателства за тяхното решаване от арабските и европейски страни, включително и за българската държава. Отказът на България да провежда самостоятелна външна политика и развива дипломатическите и икономически отношения с арабските държави има своето отрицателно въздействие. А съвременните конфликти в Близкия изток имат негативно отражение върху националната сигурност по линия на тероризма и миграцията. Във връзка с тези предизвикателства са предложени концептуални политики за минимизиране влиянието на конфликтите в Близкия изток върху националната сигурност на Република България.