Берен и Лутиен

Историята на Берен и Лутиен става основен елемент в еволюцията на „Силмарилион“ – митовете и легендите за Първата епоха на света, замислени от Дж. Р. Р. Толкин. Той се завръща от Франция след сражението при Сома в края на 1916 г. и написва това предание през следващата година.

Основен и непроменен елемент от историята е съдбата, която помрачава обичта на Берен и Лутиен – защото Берен е простосмъртен мъж, а Лутиен е безсмъртна елфическа дева. Баща й, могъщ елфически владетел, е силно
настроен срещу Берен и му възлага невъзможна задача, която да изпълни, ако иска да се ожени за Лутиен. Това е ядрото на легендата; и то води до върховно героичния опит на Берен и Лутиен заедно да откраднат Силмарил от най-могъщото от всички зли същества – Мелкор, наричан Моргот Черния враг.

В тази книга Кристофър Толкин се е опитал да извлече историята на Берен и Лутиен от мащабната творба, в която е вградена; но самата легенда се променя, създава нови връзки с по-общото повествувание. За да покаже част от процеса, чрез който тази Велика легенда на Средната земя се е развивала през годините, той
разказва историята с бащините си думи, като дава най-напред първоначалната й форма, а после откъси в проза и стих от по-късни текстове, които илюстрират променящия се замисъл. За пръв път представени заедно, те разкриват събитийни и повествувателни аспекти на легендата, които впоследствие са загубени.