Българските политически водители 1879-2007

Предговор към второто издание Динамиката на политическите борби в България през втората половина на 90-те години на XX и началото на XXI в. доведе до чести промени в управляващите правителствени екипи. След кабинета на проф. Любен Беров до наши дни начело на държавата се изредиха още шест - на Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев. От тях само два изкараха пълния си мандат, предвиден от Конституцяита, приета от VII Велико народно събрание (1991 г.). Този факт показва по недвусмислен начин, че заложеният в нея политически плурализъм заработи ефикасно, тъй като изредилите се кабинети бяха с най-различна политическа разцветка - червени (БСП), сини (СДС) и жълти (НДСВ). Имаше както самостоятелни, така и коалиционни правителства. През посочения период(1994 - 2007 г.) България запази облика си на парламентарна република, т.е. Народното събрание запази своите функции като висш законодателен орган, който в същото време контролира дейността на изпълнителната власт в лицето на различните правителства и президентска институция. От 1994 г. до наши дни се проведоха парламентарни избори за четири състава на Народното събрание. В тях, подобно на изпълнителната власт, доминиращо влияние имаха различни политически сили. Промени настъпиха и в президентската институция. След Желю Желев за президенти бяха избрани Петър Стоянов, а след него - Георги Първанов. Единствен Г. Първанов можа да спечели втори мандат, предвиден също в Конституцията. Станалите събития в изпълнителната, законодателната и президентската власт са обект на внимание в различни справочни издания, появили се след първото издание на нашия труд (1994 г.), но в нито едно от тях не се съдържат данни за трите институции едновременно. Това именно обстоятелство ни подтикна към новото, второ издание. То не само обхваща настъпилите промени в изпълнителната, законодателната и президентската власт през периода 1994 - 2007 г., но внася съществени допълнения към предшестващия период (1879 -1994 г.) и дава, макар и търде сбити, биографични данни за държавните глави, председателите на Народното събрание и минис-тър-председателите от Освобождението до наши дни. Това го прави удобно за ползване от най-широката аудитория, за която най-вече е предназначено. В същото време, като се има предвид факта, че справките за съставите на различните кабинети от 1879 г. до наши дни са извличани от първоизточниците и най-вече от "Държавен вестник" го прави надеждно помагало и за историците специалсти, както и за всички други, които се занимават с проучване на родната ни история от 1879 до 2007 г. В новото издание запазваме отново раздела за териториалните придобивки и особено териториалните загуби, които България е претърпяла през посочения период, не само за да се види при кои правителства са станали те, но и за да бъдат поука за бъдещите управници на страната, когато трябва да се вземат съдбовни решения. Милен Куманов