България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

Представената монография обединява серия от тематични студии, които буквално преливат една в друга. Първата глава на книгата е посветена на широко известната „теория“ за произхода на кан Крум от общността на т.нар. панонски българи – една теза, която не само е спорна, но и погрешна. Сътворена преди повече от два века, тя е повтаряна от всеки следващ изследовател, така че на практика е забравено откъде тръгва, от кого и защо е създадена. Парадоксално е, че панонската „връзка“ в произхода на бележития владетел е пуснала дълбоки корени в историографията, университетски курсове, учебници, енциклопедии, къде ли не… Със силата на конкретни аргументи авторът убедително показва, че версията за „боила от Панония“ е изкуствена и лишена от доказателства. И че този бележит български владетел със сигурност принадлежи към потомствения аристократичен елит в Плиска.

Отново в новаторски дух, привличайки стари и нови проучвания и трактовки, Николай Хрисимов преразглежда и прецизира известното ни за отношенията на България с Аварския каганат. Без предпоставеност, опирайки се на конкретен доказателствен материал, авторът опровергава теорията за съществуването на „остатъчна“ аварска държавност в Панония чак до времето на завладяването на региона от маджарите/унгарците в началото на X в. Напротив, българската власт отвъд Карпатите, по Средния Дунав и Тиса присъства достатъчно дълго – дотам, че в миналото унгарците са казвали „… от българско време…“, аналогично на познатото ни „… от време оно…“.

проф. Пламен Павлов