Бъчърс Кросинг

Джон Уилямс е оставил четири романа: „Нищо освен нощ” (1948) – първа, доста успешна проба на перото, уестърна „Бъчърс Кросинг” (1960), по-камерния „Стоунър” (1965) и историческия „Август” (1973), за който заедно с Джон Барт получава Националната литературна награда.

Колкото и разнопосочни да изглеждат като сюжет, тези книги са обединени от общия дух на повествованието, от темите за съзряването, за мъжкото съперничество, за едва доловимото, но разяждащо напрежение между мъже и жени и бащи и дъщери, за властта и нейните поражения, за умението да намираш начин да живееш в свят, за който не си пригоден. Свързва ги и още нещо – пред всяка от книгите на Джон Уилямс можем да сложим „анти”: уестърнът „Бъчърс Кросинг” за първопроходците, ловци на бизони от 70-те години на ХІХ в., който проправя пътя за „Кървавия меридиан” на Кормак Маккарти и в много отношения го превъзхожда, всъщност е антиуестърн – тримата смелчаци, поели през планинската пустош в търсене на приказния Едем и на несметни богатства, всъщност не намират друго освен жестоката истина за себе си и за безпощадния свят.