Аз съм Малала

Когато талибаните установяват контрол над долината Суат в Пакистан, едно момиче надига глас срещу затварянето на девическите училища. Малала отказва да мълчи въпреки смъртните заплахи срещу семейството й. Още на единайсет години тя започва да праща кореспонденции до Би Би Си, за да може светът да види това красиво, но опустошено място през очите на едно дете. Двамата с баща й подемат открита кампания за правото на момичетата да учат. През октомври 2012 г. талибаните поръчват убийството на петнайсетгодишната Малала, която е простреляна в главата в училищния автобус. Като по чудо тя оцелява и се превръща в символ на борбата за свободен достъп до образование. През 2013 г. Малала е номинирана за Нобеловата награда за мир и получава наградата „Сахаров“. Днес тя защитава още по-смело каузата си въпреки продължаващите заплахи. Гласът й се чува както по световните форуми и в студентските аудитории, така и в бежанските лагери, които посещава.

Родена съм в страна, създадена в полунощ. А когато едва не умрях, тъкмо преваляше пладне. Преди една година тръгнах от къщи за училище и повече не се върнах. Прониза ме талибански куршум. Била съм изведена в безсъзнание от Пакистан със самолет. Някои хора твърдят, че никога няма да се върна у дома, но аз вярвам с цялото си сърце, че това ще стане. Сега се намирам в страна, която е с пет часа по-назад от скъпата ми родина и от дома ми в долината Суат. Моята страна обаче е по-назад не с часове, а с векове.